Можем да определим 2023 г. като успешна за дейността на Художествената галерия (ХГ) в Казанлък, през която екипът направи позитивни крачки в посоката, в която искаме да развием културния институт. Това каза директорът д-р Пламен Петров по време на публичния отчет на институцията.  По думите му галерията в Казанлък бележи над 100 процента ръст в посещаемостта и в приходите спрямо 2019 г

Можем да определим 2023 г. като успешна за дейността на Художествената галерия (ХГ) в Казанлък, през която екипът направи позитивни крачки в посоката, в която искаме да развием културния институт. Това каза директорът д-р Пламен Петров по време на публичния отчет на институцията. 

По думите му галерията в Казанлък бележи над 100 процента ръст в посещаемостта и в приходите спрямо 2019 г., както и 80 на сто ръст в числеността на щатната бройка, оттогава са отворени и два работни филиала – новият музей “Ахинора” и къща музей “Ненко Балкански”, която допреди това не е работила постоянно. 

Още от рубриката Произведения на модерното и поствоенно българско изкуство бяха продадени за общо 300 хиляди евро. Това се случи на търг, провел се на 2 април в София. Аукционът включваше селекция от 104 български картини. Произведенията бяха част от изложбата на Artmark в къща „Ватев“ в София.  Организаторите на събитието отчитат успеваемост от 86,5% от продадените партиди ... Вижте повече

Според д-р Петров обаче цифрите не могат да бъдат показателни за развитието на един културен институт, особено при съпоставка с годините на пандемията, а “състоянието в художествената инфраструктура в страната не е никак розово”. 

Той смята, че нивото на образованост на публиките на художествените музеи е ниско, но за това не са виновни те и държавата, а работещите в културните институти. 

“В настоящата политическа реалност културата става все по-маргинална, а нашата задача е да изграждаме мостове към едно отчуждено общество”, каза той и посочи, че художествените музеи са институциите, които се грижат за националната сигурност, защото съхраняват паметта на обществото, а тя не е възможна без културната идентичност. 

Изминалата година премина под знака на това да се опитаме да изградим тези мостове, а резултатите от това ще видим едва след години при идните поколения, коментира директорът.

Една от най-важните задачи, които си поставих при встъпването си в длъжност като директор беше да докажем, че като музейна институция можем да сме прозрачни, тъй като обществото е уморено от непрозрачност на институциите във всяка една сфера, а вярвам, че именно културните институти са онези, които могат да променят тази тенденция, посочи д-р Пламен Петров. 

Той напомни, че годината е започнала с “опрозрачняване” на депото. Вече са видими всички културни ценности, които галерията притежава, защото те всъщност са собственост на обществото, каза д-р Петров и отбеляза, че предстои в бъдеще и целият документооборот на институцията да бъде качван в официалния и сайт. 

“Другата важна дума, на която залагам, е "съвремие" и смея да твърдя, че съвремието стъпи в залите на институцията и съвременното изкуство все повече намира място тук”, коментира още директорът. 

Според него този процес е изключително важен, защото без него не може да продължи да се пише историята на изкуството. 

“Надявам се в един момент и държавата да го осъзнае и да осигури средства за запълване на фондовете. Голяма част от изкуството, което е създавано в периода между 1948 и 1954 година например, изкуството на соцреализма, е било унищожено, което означава, че ние не можем да разказваме за това чрез артефакти и реални произведения. Макар причината сега да е различна, резултатът след години ще бъде същият”, смята д-р Петров. 

Той изрази мнение, че големият проблем е, че липсва обща държавна стратегия за култура. 

Той напомни, че годината е била изпълнена и с много лекции, както и с разговори с гости, с публики, със специалисти. 

“По време на лекциите гостуваха много експерти в различни области, което е и легитимиране на значимостта на галерията и можем да твърдим, че поне в професионалните среди вече всички са наясно с нашата работа”, посочи д-р Пламен Петров. 

По думите му преди да започне инициативата “Събота в галерията” в Казанлък, в страната не е имало чисто музейни инициативи за лекции. Вече има такива и в други държавни музеи, което означава, че ХГ – Казанлък задава посока в комуникацията с публиката и генерира нови процеси на художествената сцена, каза той. 

Започнахме 2023 година и с оценката, че изложбата “Територии на меланхолията”, посветена на 120-ата годишнина от рождението на Васил Бараков е едно от най-добрите събития в българския художествен живот. Тя е не нещо друго, а резултат от нов подход на мислене. През годината на територията на галерията и нейните филиали се случиха поредица от важни изложби. Сред тях са такива на автори като Теодор Фъртунов, фотографите Александър Иванов и Илиян Мичев, Иван Петров – Аза, Кирил Кацаров, творците от Графикарт, Александър Нишков и други. 

Важно събитие беше една изложбата "Пролет/лято/есен/зима" на доц. д-р Мариела Гемишева. Тя беше посетена от директора на Националната галерия Ярослава Бубнова, което оценихме като голям жест. Любен Малчев, който представи своята изложба “Стената” е вече част от екипа на галерията. 

Значим проект, който цели галерията да осъществява съвместна дейност с културни институти в други населени места в общината, започна с изложбата “Гласът на тишината”, посветена на 75-ата годишнина от рождението на Димитър Сотиров, осъществена в казанлъшкото село Овощник. Друга важна инициатива в развитие е “Сънят”. Това са 16 експозиционни разказа, показани на различни места из целия град, а идеята на новата платформа "Навсякъде с изкуството" е да стигнем до публиките, напускайки пределите на институцията, обясни д-р Петров. 

Важна посока, в която галерията продължи да работи и през 2023 година, е представяне на изложби в други градове и извън страната. 

Експозицията “Алхимия на шегата” на Николай Фитков беше показана във Варшава, изложбата на Васил Бараков "Изоставените" гостува в София, а експозицията на Иван Милев “По пътя на страданието” беше представена в Галерия хан “Хаджи Николи” във Велико Търново и накара много хора да посетят града, отбеляза д-р Петров и посочи, че това е и пример за колаборацията на галерията с частна институция. 

Експозицията “Маргиналии” на Дарина Пеева и Атанас Тотляков пък беше първата изложба в страната, част от която беше осъществена в депото на музей, а проектът беше генериран от авторите в резултат на много проучвания специално за пространството на галерията в Казанлък, посочи директорът. 

Той напомни, че през 2023 година е отбелязана и годишнината от рождението на едно от най-знаковите имена в казанлъшкото изкуство Цветана Щилиянова, а изложбата “Пред статива” по-късно е показана и в галерия “Средец” при Министерството на културата. 

“Изключително се радвам от факта, че показахме и творбите на Евгения Воденичарова, която е едно истинско откритие в историята на българското изкуство, а нейното художествено наследство е абсолютно съпоставимо с това, което можем да видим в галерии в Западна Европа”, каза той. 

За поредна година ХГ – Казанлък беше домакин на международната изложба за малка графика “Мини принт – Казанлък”, а в малката зала на къща музей “Ненко Балкански” беше показана изложбата “Взаимодействие” на ученици от местното Национално училище по пластични изкуства и дизайн “Акад. Дечко Узунов” и с времето тази зала се превърна в зала за дебюти на млади автори. 

Изложбата “Пред огледалото” с автопортрети на Ненко Балкански също беше значима, тъй като проблемът за автопортрета в наследството на художника не е поставян на сцената в страната, отбеляза д-р Пламен Петров. 

Според него маркер за промяна в поведението на музейните институции е и изложбата “На празното място до нас” на Димитър Арнаудов, която все още може да бъде разгледана. 70 на сто от нещата в нея се показват за пръв път, а Арнаудов е явление в българското изкуство, което тепърва ще оценяваме, коментира той. 

Директорът напомни още, че ХГ – Казанлък се включи активно и в Европейската нощ на музеите през май. Представена беше изложбата “Черно огледало” на Никола Вълчев, която е акт с наболелия проблем за изкуствения интелект. За пръв път беше показан и фрагмент от колекцията на най-големия колекционер на италианско изкуство Георги Зъбчев. “Това е също важен акт, тъй като доброто взаимодействие между институциите и колекционерите ще се окаже ключово за историята на съвременното изкуство и трябва да бъде разширявано”, коментира д-р Петров. 

През изминалата година бяха издадени и редица каталози, както и книгата “Към Иван-Милевата “Светогорска легенда”. 

Сред най-важните дейности за 2023 година е продължилият ремонт на централната сграда и подготовката на новата постоянна експозиция, както и подготовката на новата постоянна експозиция на къща музей “Ненко Балкански”, посочи директорът на институцията. С откриването на новото “прозрачно” депо беше оформено и ново книжно пространство и приемателен пункт на институцията. Изцяло обновена беше и постоянната експозиция в къща музей “Дечко Узунов”, напомни той. “С това галерията получи и високата оценка, че задава посока на мислене при генерирането на нови постоянни експозиции. Разказът за картините в нея е експониран с много проучвания и познание, а пространството отговаря по всичко на европейските такива”, каза д-р Пламен Петров. 

Знаково събитие беше и откриването на  музей “Ахинора”, който стана дом на едноименната творба на Иван Милев и е единственият музей в страната, посветен изцяло на една картина. Целта е той да обогати разказа за твореца. При откриването в него за първи път в страната беше показан фрагмент от оцелялата след бомбардировките над София от 1944 година колекция на писателката Анна Каменова и юриста и дипломат проф. Петко Стайнов, а в края на 2023 година представихме поетичните опити на Милев в експозицията “Писма от степта”. По думите на д-р Петров през последните две години портретът “Ахинора” се е превърнал една от най-знаковите и разпознаваеми от публиките творби от фонда на галерията. “Основна функция на музейната институция е производството на аурата на изкуството и разказите за него. Подобен подход към творбата цели да възпита публиката и да я накара да оцени общуването с оригиналите, да изгради вкус и разбиране за изкуство”, каза той.

Директорът коментира, че всичко, направено през изминалата календарна година, е резултат от стремежа на екипа да бъде в крак с времето, да следи процесите, които се случват в европейската музейна мрежа и да се води от движението на публиката, а най-важното в работата в такава институция е екипът да има отношение към художественото наследство, което опазва.